За добро или лошо всеки има, или е имал приятели, хора които чувстваме различно от останалите, хора които чувстваме близки като собствено семейство. Хора с които можете да стоите с часове без да обелите дума, и тва въобще де не ви смущава. Да си говорите за всичко, за нещата които не можете да говорите с родителите или с гаджето, хора които буха скочили в огъня за вас ... и даже няма да излязат от там :). Известената поговорка гласи, "приятел в нужда се познава", нямал съм ситуация в която да проверя тва твърдение, но на тривиалния въпрос " има ли истински приятели" бих отговорил, че има истински приятели поради факта, че аз съм истински приятел на моите приятели.Приятели могат да станат хора със приемащи се взаимно характери, според мен.


Имал съм невероятния късмет, като се почне от основно училище после в средно от там в университет след това на работното място, да попадам на готини хора, които мога да нарека приятели. Но тъпото в историята е, че всяка смяна на пейзажа, започвах да намирам все по малко време за старите си приятели, с което ги загубвах напълно, и отначало започвах да градя връзки и приятелства. Сякаш живота ми започваше наново.

Преди известно време се разделих с една много готина компания от приятели, с които все по-рядко се чувам, и които знам, че ще загубя за винаги ...

Напълно...
Макар че нямам чак толкова много години зад гърба си /и смени на пейзажа съответно/- само 25...
Но все пак, защо мислиш че ще ги загубиш? Истинските приятелства /в каквито вярваш и ти, както разбрах от постинга ти/ не се загубват, ако ще й да не се поддържат редовно, и да бъдат "покрити с прах" от времето.........

Поздрави и добре дошъл в блога! :))) От една приятелски настроена личност- т.е. от мен;)