Настоящето през моите очи:
Една изгубена държава, с едни изгубени хора, живеещи изгубения си живот, живеейки за да оцеляват, да отгледат децата си, живеят с най-старите команди закодирани преди милиони години най дълбоко мозъците им, да оцелеят и да отгледат поколение, след това да умрат.
Не че имам нещо против децата, или възпроизвеждането на човешкия род. Незнам аз не искам такъв живот, не искам да живея в кутия, да ходя 30 години на една и съща работа, но нямам нищо против да спа 30 години до една жена, стига да я обичам.
Понякога си мисля, че незнанието е блаженство, да си живееш някъде там в малката държава в малко градче, с малки нужди, малките неща да ти доставят голяма радост в живота.

Българите сме странно племе, не че сме нещо повече от другите народи, но...
Единственото нещо което можем да правим като хората е да оцеляваме, трябва да проверя из нета дали има друг народ оцелял 700 години в среда опитваща се да ги затрие от лицето на земята, ако не физически, то със сигурност като народ. И все пак ни е трудно да ценим родината си, или поне по голямата част от нас, дори и малките неща дори и да си хвърлим отпадъка в кофата за отпадъци, да не лъжем да не мамим, да не гледаме да минем "тънко" навсякъде, но може би тва ни е наследството от тези 700 години, станали сме племе, което може само да се крие да краде, да мами, много по-добре от много други преуспели племена по земята.

Не ни остава нищо друго освен да вярваме и да се надяваме, дори и да си умрем с надежда, по добре живот с надежда, от колкото, живот без надежда. По добре да изживеем живота си мечтаейки за утре, мечтаейки за деня в който, ще сме това което ни се иска, ще сме по добри, по образован, по мъдри ... ще спасим света :)

Всеки ден, се мъча да изпълнявам мечта ми, да бъда добър, човек да обмислям нещата преди да действам, да съм по-добър с околните да игнорирам лошото и да мисля позитивно ... трудно е, но поне правя нещо по въпроса.

Имам чувството, че за да обикнеш родината си, да разбереш какво значи думата РОДИНА, трябва да я напуснеш за известно време, и да изпиташ едно от най големите удоволствие на един човек ... да се върнеш в родината. Почваш да разбираш, че да пазиш твоето, не значи да си пазиш апартамента или вещите. Да пазиш твоето е да пазиш родината си, да целунеш знамето и да си готов да умреш за нея, да умреш за тези планини, за тези равнини, за тези хора.

да обичаш родината си, а да ненанвиждаш повечето си сънародници. Нямам нищо против беднотията и нямането. Ама безразличието, озлобеността и простащината ме отвръщават ...

то родината е от една страна от географските понятия от друга страна хората ... ако повече хора в тая страна се опитват да бъдат по добри, а не да се прецакват и надлъгват, току виж сме станали хубава страна ...

...спрямо нациите е същият, какъвто е законът на животинските видове в борбата им за оцеляване. След като българите не са в състояние да оценят и опазят собствената си земя чрез задружност и избор на водач, значи си заслужават да отмрат, и друг народ да се засели на тяхно място. Така че нека не драматизираме. Всеки заслужава с борба на живот и смърт мястото си под слънцето, и ако загине, вината си е негова че е погребал природните си инстинкти и се е предал, вместо да обезглави враговете си.
Между другото Германия след двете световни войни е представлявала още по-жалка картинка от днешна България, но както е казал големият държавник и канцлер Аденауер- "Днес родината ми е в окаяно положение, но утре няма да бъде такава, защото имам до себе си един народ със златни ръце, който ще я изправи на крака"

човек, който не знае как се пише не знам, не знае къде се слагат запетаи, но пък има непоклатимо ограничени виждания за живота, бива четен от други без това да води до промяна в климатичния статус на планетата. евала.

много критика. можеш да спиш до една и съща жена, СТИГА ДА Я ОБИЧАШ? ами оттук нататък другото е ясно. много народ избяга. един повече няма да е загуба. само че бягството може да те отведе в едно много, много различна реалност. щом не можеш да се посветиш на лична кариера 30 години, то и не очаквам, че би могъл да се посветиш на съзидателност за нещо по-абстрактно като род и родина. А към анонимен колега 2 ще кажа - законът на джунглата не винаги важи за нациите и държавите. с твърде лека ръка обобщаваш. тук основен е законът на сърцето. и ако малко се размислиш, ще разбереш, че съм права.

не бива да се правят такива генерални обобщения. Има народи, които живеят при далеч по-трудни икономически, географски, климатични условия. За Германия - след Втората световна война соц лагерът и западните държави се надпреварваха да демонстрират предимствата на системите си именно чрез нея.
Ако авторът на постинга е имал възможност да се докосва само до негативни явления в обществото ни, да живее и работи в среда, където злобата, ненавистта и егоизмът преобладават - разбираемо е, че си е изградил такава обобщена преценка. Но не бива да се отрича или омаловажава и балансиращият фактор - доброта, състрадание, щедрост. Ние сме душевно богат народ, именно защото сме страдали. И сегашните трудности ще ни направят още по-богати!

Хехе, интересни коментари, мерси за забележката относно правописа ... уча се все още :)
За другите коментари, ще кажа, че тва не е някакво публицистично произведение, не е книга. Това са спонтанните ми мисли, за заобикалящата ме среда. Всеки индивид възприема заобикалящата го среда по различен начин, и за това всеки си има различно мнение по въпроса.
Благодаря, за коментарите по въпроса, беше ми интересно да ги прочета.

Защо е този песимизъм? Та в блога са онези хора, които имат какво да кажат на хората. Нека всички заедно да я променим тази пуста действителност. Нека от тук да започне началото на другата България - такава, каквато я искат повечето от хората в България. Това става с оптимизъм и упоритост, с поставяне на проблемите и търсенето на решението им, с борба, а не само с констатации, с гласуване на избори, с търсене на истината за тези, от които зависи живота ни.
Нека от блога да тръгне онази вълна, която да направи България желано място за живеене!

Погледът отвън наистина променя нещата. Казвам го от опит.

Щом други, по-глупави от нас, според мен, са го направили, значи и ние можем.

ни приобщават към голямото европейско семейство.
Да оцеляваш. Продължаването на рода.
Те, европейците знаят, че Америка рано или късно ще направи опит да разедени Европа. И тогава ние ще си изпълним ролята на учители. Те затова ни приемат в европейския съюз със знанието за всичките ни недостатъци. Не виждате ли колко агенти изпратиха вече от Англия? :)))))

Това ми беше мисълта. Докато си тук, сравняваш действителността с това, което ти се иска да бъде. А поживееш ли в друга, "уредена" страна, сравнението става по-реално. И виждаш, че уреждането отнема много десетки години. Пък и ти домилява родината. Лошото ни е само, че сме мърморковци и черногледци (макар че и това си има обяснение).